Амазонките от Дахомей – най-безмилостните воини в световната история

През пролетта на 1863 британският изследовател Ричард Бъртън пристига в африканското кралство Дахомей (днешен Бенин), за да се срещне с местния крал Гезо. Той е изпратен на мисия от британската кралица Виктория – да убеди монарха да прекрати изпращането на пленници от съседните племена като роби за „белия свят“. Гезо прави всичко възможно да впечатли госта си с богатствата си. Това, което втрещява капитана обаче, е личната охрана на краля, съставена от високи и силни, облечени в туники и панталони до коляното и носещи холандски мускети на рамо... дами!

Слухът за жените воини на Гезо се разнася из Европа, където започват да ги наричат „амазонките на Дахомей“. Сведенията на Ричард Бъртън и други пътешественици вдъхновяват романи и разкази, сред които „Робюр Покорителят“ на Жул Верн и „Златният бряг“ на Емилио Салгари.

В родината си дамите са известни като „мино“, което означава „нашите майки“. Освен че бдели като майки-орлици над самия крал, Гезо ги изпращал и в сражения по време на война. Срещалите се с тях европейци коментират с ужас тяхната изключителна свирепост и готовността им да се бият до смърт – нищо не може да извади една амазонка от боя, освен личната заповед на краля. Според мнението на европейските военни експерти, макар и да стреляли с мускетите от хълбок, а не от рамо, което значително намалявало ефикасността им, жените били „безпогрешни в ръкопашни битки“.

Създаването на женския военен корпус на Дахомей е обвито в легенди. Говори се, че третият крал на Дахомей – Хуегбаджа (царувал между 1645 и 1685 г.), събрал група от жени, наречена „гбето“, която изпращал на лов за слонове. Дъщеря му Хангбе, управлявала кралството като регент между 1708 и 1711 г., превърнала тези войнствени дами в лични телохранители. Следващият крал – Агаджа, ги използвал за набези към съседното царство Сави, но познатият ни вече крал Гезо е този, който превърнал „мино“ в сериозна военна сила.

Редиците на мино били попълвани от момичета, изпращани от бедните си родители, за да „си изкарват сами прехраната“ или от жени, чиито мъже установявали по време на брака, че съпругите им имат склонност към непослушание и „агресия“. Доста от дамите избирали тази „професия“ напълно доброволно. Това е разбираемо, като се има предвид, че в двореца на Гезо се ползвали с немалко привилегии – по 50 робини за всяка, абсолютна неприкосновеност (ако някой докосне мино, бива екзекутиран, вероятно – лично от нея) и неограничен достъп до алкохол и тютюн. В същото време те нямали право да се омъжват и да раждат деца. Смятало се, че са в официален брак с краля и по време на службата си давали обет за целомъдрие. Ако някоя от амазонките бивала хваната с мъж, присъдата била смърт.

 На обучението на мино би завидяла всяка уважаваща себе си гладиаторска школа. Безкрайни часове тренировъчни боеве помежду им, минаване през препятствия като натрупани бодливи клони от акация, за да се стигне до най-голямото изпитание – 10 дневно оцеляване в пустощта съвсем сами. За да унищожи всякаква милост у тях, кралят им организирал допълнителни „упражнения“ като хвърляне на военнопленници от 5 метрова стена или екзекутиране на осъдени престъпници с мачете. Жан Байол, френски военноморски офицер, посетил столицата Абомей през декември 1889 г., описва „бойното кръщение“ на някоя си Наниска. Пред момичето, което не било убивало досега, докарали вързан затворник. Според думите на Бойол „тя тръгна яростно към него, размаха три пъти меча си с две ръце и спокойно отрязва главата му… След това изтри кръвта от оръжието си и я облиза.“

Краят на амазонките настъпва с края на кралство Дахомей – след две войни с Франция то е превърнато във фрески протекторат. Славата им на непоколебими воини обаче продължава да се носи и до днес и да е вдъхновение за много африкански жени. Във филма „Черната пантера“ охраната на обвитата в тайнственост африканска страна Уаканда е поверена на корпус от жени-воини - Дора Милаже. Вдъхновени именно от амазонките на Дахомей, персонажите носят и друго послание – според създателите на лентата те отразяват началото на движението #MeToo в Холивуд.

Фото кредити: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/ ; https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20354606 ; https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15314931