Живели някога един чакал и една хиена. Обикновено, като се протягал, чакалът казвал:
— Лъжата може да причини по-голяма болка от копието.
А хиената отговаряла:
— Не, не си прав.
И решил чакалът да докаже на хиената, че е прав.
Отишъл на пазара, купил медени питки, занесъл ги на лъва и рекъл:
— О, владетелю на гората, донесох ти едно лакомство, което намерих днес. Опитай го.
Опитал лъвът питката, много му харесала и той попитал чакала:
— Мъдрецо на гората, къде намери това нещо?
— Взех го от хиената, това са сълзите й — отговорил чакалът, — но тя не дава това лакомство никому освен на мене.
Ала лъвът се запътил към хиената, намерил я и рекъл:
— Пролей за мене малко от твоите сладки сълзи.
Проляла хиената малко сълзи, лъвът ги опитал, но те не били сладки. Лъвът рекъл:
— Не, не! Не е това.
Хиената отново проляла малко сълзи, но и те не били тъй сладки, както лакомството. Разсърдил се лъвът, сграбчил хиената и взел да я души. Хиената едва се спасила.
Скоро след това, когато чакалът дошъл в къщи, хиената му рекла:
— Да, чакале, ти беше прав. Лъжата може да причини сто пъти по-голяма болка от копието. Аз изпитах това на себе си. Вече няма да се препирам с тебе.
