Джембе (там-там)



    ДЖЕМБЕ (ТАМ-ТАМ)

   Джембе е името на един от най-разпространените африкански ударни музикални инструменти в света. Смята се, че се е появил в Малийската Империя в западна Африка между I и II век от н.е. и образно се е наричал „лекуващ барабан”. В миналото първоначално се е използвал в древните мистични ритуали на африканските племена нуму (пазители на силата и владетели на огъня), в последствие се превръща в задължителен инструмент при африканските религиозни церемонии, при сватби, раждане, лечение, погребения и посвещаването на юношите във войни. Днес служи освен  като важно комуникационно средство в редица африкански общества и за акомпанимент при танци и балетни изпълнения в традиционната африканска музика, както и като солиращ инструмент в големи инструментални перкусионни африкански ансамбли. В Европа и Америка този интересен инструмент става известен през 50-те години на 20 век след околосветското турне на Les Ballets Africans. Голямата му популярност идва след 1980 година, когато фестивалната организация УОМАД към “Риъл Уърлд Студиос” пропагандира уърлд музиката, като организира фестивали в цял свят, в които включва групите Фатаба (Гвинея) и Фатрефина (Буркина Фасо). В своите международни проекти Питър Гейбриъл кани много музиканти от Африка, които свирят на различни видове джембе. В съвременната музика джембе е основна част от ритъм секцията на много уърлд фюжън групи. Характерното звучене на инструмента го прави широко разпространен в съвременната музика и основен в практиката на drum circle

 
    Устройството му е сравнително просто. Състои се от:
1.Тяло – изработено ръчно от дърво във формата на чаша;
2. Кожа – най-често от коза;
3. Обръчи (метални или дървени) – служещи при опъване на кожата;
4. Въжета с характерна оплетка, посредством които кожата се опъва върху тялото;
5. Колани от кожа или плат украсени с мъниста, кост, различни черупки и раковини, служещи за закачане на инструмента на раменете на свирещия.
 
      Известни са над 20 разновидности на джембе с различен диаметър на кожата и различна големина на корпуса. Обикновено за изработката на тялото се използва масивната дървесина на Мънсън, Тенебоа, Ироко, Ленге или африкански махагон. Идеалното съотношение на височината и диаметъра на мембраната, за да се постигне най-доброто звучене на басовете е 57-65 инча височина, с диаметър съответно около 30-35 см (12-14 инча) като теглото на барабана в същото време трябва да е 6-7 кг.. Кожата, която се използва е с голяма дебелина и малка подкожна мазнина. Благодарение на здравината й, може да бъде добре опъната върху дървения корпус. Така се получава характерния за този инструмент плътен и мощен звук. Процесът на изработка на барабаните в Африка е много вълнуваща професия и един уникален спектакъл за не-африканците! Свиренето става с длани върху централната и крайна част на кожата с равномерни силни удари. Човек може да свири прав, като инструментът се окачва на раменете му или седнал, като джембето се поставя между краката на свирещия.
 
     В продължение на много години в различни страни се опитват да се научат как да копират автентичните африкански барабани, като ги правят подобни по размер и структура, а понякога дори повтарят и свещения в Африка дизайн Adinkra. Все пак, приликата е постигнато само по външните белези. Всяка година в Индонезия, Индия, Пакистан, Китай развиват все повече занаятчийското производство, като се произвеждат големи количества барабани, за да се отговори на все по-растящото търсене на евтини инструменти със сувенирно качество. В интернет "истински африкански джембета” могат да бъдат закупени за $30! Въпреки това, професионалистите по целия свят са единодушни, че е невъзможно да се повтори уникалния звук на автентичните африкански инструменти! Африканските барабани, изработени в Индонезия, са като "автентичните български мартеници”, произведени в Китай.

 

Л. Цакова